да помниш земния си път.
За теб ще почна да се моля,
да се завърнеш невредим.
Александр Сергеевич Кочетков
Балада за одименото купе
Жанр:
«Балада за одименото купе»
0
1399
2 страница из 3
читать на одной стр.
читать на одной стр.
Чак в одименото купе унесен,
усетил се бездомен и смирен.
Чак в одименото купе унесен,
той полуплакал, полуспал.
Но ето стръмен склон — и влака,
извил се в своя страшен крен.
Но ето стръмен склон — и влака
без релси осите си завъртял.
Тогава нечовешка сила
изстисквала телата им горещи.
Тогава нечовешка сила
най-земното лишила от земя
и никого не защитили
далечно обещани срещи.
и никого не защитили
ръце протегнати: Ела!
Не се разделяте с любимите!
Не се разделяте с любимите!
Не се разделяте с любимите,
в тях враствайте със порив тих!
И се прощавайте завинаги!
И се прощавайте завинаги!
И се прощавайте завинаги!
когато се отделяте дори за миг.
Информация за текста
© Александър Кочетков
© Георги Динински, превод от руски
Александр Кочетков
Баллада о прокуренном вагоне,
Комментарии к книге «Балада за одименото купе», Александр Сергеевич Кочетков
Всего 0 комментариев