Александър Кочетков
Балада за одименото купе
— Как болно ми е, скъпа, как е странно
да се сродя с пръста, разхвърлял клони.
Как болно ми е, скъпа, как е странно
със ствол прерязан да се раздвоявам.
Не ще зарасне във сърцето рана —
най-чистите сълзи разкъсано ще рони.
Не ще зарасне във сърцето рана —
със пламенна смола прахта ще напоява.
— Докато дишам, с теб ще бъда.
Душа и кръв са неделими,
Докато дишам, с теб ще бъда,
любов и смърт са винаги едно.
Ще носиш в себе си, любими,
навсякъде със себе си ще носиш,
навсякъде със себе си ще носиш,
земята родна, родното гнездо.
— Но ако няма как да се укрия
от скърбите неизцерими.
Но ако няма как да се укрия
от хлад и тъмнини.
— Разделите предричат срещи,
не ме забравяй, мой любими.
Разделите предричат срещи
и ще се върнем — аз и ти.
— Но ако аз без вест изчезна —
проблеснал лъч стопен в денят.
Но ако аз без вест изчезна
над звезден пояс в млечен дим.
— За теб ще почна да се моля,
Комментарии к книге «Балада за одименото купе», Александр Сергеевич Кочетков
Всего 0 комментариев