«Муса и кадията»

Иса, Муса и кадията

Татска приказка

Веднъж на пътя се настигнали двама души и се заприказвали. Единият попитал:

— Как се казваш и далеч ли отиваш?

Другият отвърнал:

— Казвам се Иса. Отивам в града да търся работа. А ти как се казваш и къде отиваш?

— Аз пък се казвам Муса. Също отивам в града да търся работа.

Тогава Иса попитал:

— А какво можеш да правиш?

Муса отговорил:

— Каквото се наложи.

Иса казал:

— Това е хубаво. Аз също правя каквото се наложи. Ще работим заедно.

Така те се запознали и тръгнали заедно.

Кой ги знае колко са вървели, но към пладне стигнали в града и почнали да чукат от порта на порта и да викат:

— Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?

Много къщи обиколили Иса и Муса да търсят работа и най-сетне един старец ги попитал:

— А наемате ли се да ми обърнете нивата?

Иса и Муса се спогледали и отговорили:

— Защо пък не?! Наемаме се!

Старецът ги завел на нивата, дал им лопати и си отишъл.

Иса свалил халата си, хванал лопатата и започнал да обръща нивата. А Муса се качил на една могилка, забил лопатата до дръжката в земята, закачил на нея халата на Иса и седнал под сянката му. Забие Иса лопатата в земята, а Муса от могилката вика: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“ И така през цялото време.

Вижда Иса, че Муса мързелува, но не се решава да го накара да работи. А времето върви. Иса все работи и работи, без да вдигне глава.