«Трима братя — трима царе»

Тогава сиромахът се замислил: „Търговецът не е глупав да си хвърля парите на вятъра. Изглежда, че яйчицата наистина са скъпи, затова бърза да ги вземе.“

— Остави, не ги продавам, какво си се заловил за мене? — отказал му пак той и отминал.

Тръгнал търговецът след него и започнал да му предлага все по-голяма и по-голяма цена. Но сиромахът не искал и не искал да ги продаде. Занесъл ги той в къщи и казал на жена си:

— Вземи, жено, тия яйчица и ги скрий, а като се разклопа нашата кокошка, сложи ги под нея, та да видим какво ще се излюпи.

Търговецът пък намерил в това време един голобрад измамник, дал му магарета, натоварени с ядене и дрехи, и го изпратил в селото на сиромаха, като му поръчал:

— Закарай всичко това на този и този човек, но внимавай. Не вземай пари, а го замени само срещу двете яйца.

Подкарал голобрадият магаретата със стоката и отишъл в дома на сиромаха.

Излязъл сиромахът, поискал да си купи нещо, но голобрадият му казал:

— Не продавам срещу пари, а само срещу онези яйца.

— Не — отвърнал сиромахът, — ако искаш, продай ми, но яйцата не давам.

Така измамникът си отишъл с празни ръце. По пътя той си рекъл: „Защо ли моят господар дава толкова стока? Навярно в тези яйца се крие голяма сила.“

Решил той да получи на всяка цена яйцата. Преселил се близо до къщата на сиромаха и почнал да прелъгва жена му:

— Защо си се свързала с такъв стар и беден мъж? Омъжи се за мене.

Жената не искала и да чуе измамника. А през това време кокошката легнала да мъти. Жената сложила при другите яйца и онези две яйчица.

На другия ден какво да видят — всичките яйца станали блестящи и прозрачни като стъкълца.

Извадил сиромахът стъкълцата яйца, гледа и не може да разбере каква е тая работа, защо светят и блестят толкова.

Взел той три от тях и ги отнесъл в града при един златар.

— Искаш ли да купиш тези стъкълца?

Погледнал майсторът и що да види — не били стъкълца, а блестящи брилянти. Зарадвал се той и попитал: