«Трима братя — трима царе»

Трима братя — трима царе

Имало едно време в едно царство мъж и жена. Те имали трима сина.

Мъжът ходел в гората, събирал съчки и сухи клони, товарел ги на магарето, откарвал ги в града и ги продавал. Така прехранвал жена си и децата.

Веднъж през лятото децата помолили баща си:

— Татко, вземи ни и нас в гората!

Бащата отначало не искал да ги вземе, но после се съгласил.

Щом стигнали в гората, децата се пръснали да търсят птичи гнезда.

Покатерило се най-голямото момче на едно високо дърво и намерило в едно гнездо две много красиви яйчица. Момчето взело яйчицата, показало ги на баща си и рекло:

— Татко, да занесем тези яйца на пазара и да ги продадем. Ще вземем за тях пари.

Бащата отвърнал:

— На кого са притрябвали тези яйца, синко?

Но момчето не го оставяло на мира и продължавало да го моли.

Бащата си помислил: „Може пък наистина някой да ги купи, макар и за развлечение“ — и се съгласил.

На другия ден сиромахът отишъл на пазара. Занесъл той дърва. Взел със себе си и яйчицата. Продал дървата, извадил от кошничката двете яйчица, взел ги в ръка и обиколил два пъти пазара. Никой и не погледнал яйчицата. Само един търговец ги видял и си казал на ума: „Защо ли ги носи? Кой ще му ги купи? А може би крият някаква тайна или имат някаква сила?“

И той попитал:

— Колко искаш за тези яйца?

Сиромахът помислил: „Че защо му са яйцата на търговеца? Изглежда, че на смях ме пита“ — и отговорил:

— Остави, и без това няма да ги купиш.

А търговецът си помислил: „Сигурно са много скъпи“ — и казал:

— Защо, да не мислиш, че нямам пари? Казвай, колко струват?

— Я ме остави, защо питаш напразно? Нали виждам, че не си купувач! — повторил сиромахът.

Търговецът си казал: „Сигурно не вярва, че имам пари“. Извадил цяла шепа монети и ги хвърлил в кошничката на бедняка.

— Ето, дай ми ги!