«Трима братя — трима царе»

Трима братя — трима царе

Имало едно време в едно царство мъж и жена. Те имали трима сина.

Мъжът ходел в гората, събирал съчки и сухи клони, товарел ги на магарето, откарвал ги в града и ги продавал. Така прехранвал жена си и децата.

Веднъж през лятото децата помолили баща си:

— Татко, вземи ни и нас в гората!

Бащата отначало не искал да ги вземе, но после се съгласил.

Щом стигнали в гората, децата се пръснали да търсят птичи гнезда.

Покатерило се най-голямото момче на едно високо дърво и намерило в едно гнездо две много красиви яйчица. Момчето взело яйчицата, показало ги на баща си и рекло:

— Татко, да занесем тези яйца на пазара и да ги продадем. Ще вземем за тях пари.

Бащата отвърнал:

— На кого са притрябвали тези яйца, синко?

Но момчето не го оставяло на мира и продължавало да го моли.

Бащата си помислил: „Може пък наистина някой да ги купи, макар и за развлечение“ — и се съгласил.

На другия ден сиромахът отишъл на пазара. Занесъл той дърва. Взел със себе си и яйчицата. Продал дървата, извадил от кошничката двете яйчица, взел ги в ръка и обиколил два пъти пазара. Никой и не погледнал яйчицата. Само един търговец ги видял и си казал на ума: „Защо ли ги носи? Кой ще му ги купи? А може би крият някаква тайна или имат някаква сила?“

И той попитал:

— Колко искаш за тези яйца?

Сиромахът помислил: „Че защо му са яйцата на търговеца? Изглежда, че на смях ме пита“ — и отговорил:

— Остави, и без това няма да ги купиш.

А търговецът си помислил: „Сигурно са много скъпи“ — и казал:

— Защо, да не мислиш, че нямам пари? Казвай, колко струват?

— Я ме остави, защо питаш напразно? Нали виждам, че не си купувач! — повторил сиромахът.

Търговецът си казал: „Сигурно не вярва, че имам пари“. Извадил цяла шепа монети и ги хвърлил в кошничката на бедняка.

— Ето, дай ми ги!

Тогава сиромахът се замислил: „Търговецът не е глупав да си хвърля парите на вятъра. Изглежда, че яйчицата наистина са скъпи, затова бърза да ги вземе.“

— Остави, не ги продавам, какво си се заловил за мене? — отказал му пак той и отминал.

Тръгнал търговецът след него и започнал да му предлага все по-голяма и по-голяма цена. Но сиромахът не искал и не искал да ги продаде. Занесъл ги той в къщи и казал на жена си:

— Вземи, жено, тия яйчица и ги скрий, а като се разклопа нашата кокошка, сложи ги под нея, та да видим какво ще се излюпи.

Търговецът пък намерил в това време един голобрад измамник, дал му магарета, натоварени с ядене и дрехи, и го изпратил в селото на сиромаха, като му поръчал:

— Закарай всичко това на този и този човек, но внимавай. Не вземай пари, а го замени само срещу двете яйца.

Подкарал голобрадият магаретата със стоката и отишъл в дома на сиромаха.

Излязъл сиромахът, поискал да си купи нещо, но голобрадият му казал:

— Не продавам срещу пари, а само срещу онези яйца.

— Не — отвърнал сиромахът, — ако искаш, продай ми, но яйцата не давам.

Така измамникът си отишъл с празни ръце. По пътя той си рекъл: „Защо ли моят господар дава толкова стока? Навярно в тези яйца се крие голяма сила.“

Решил той да получи на всяка цена яйцата. Преселил се близо до къщата на сиромаха и почнал да прелъгва жена му:

— Защо си се свързала с такъв стар и беден мъж? Омъжи се за мене.

Жената не искала и да чуе измамника. А през това време кокошката легнала да мъти. Жената сложила при другите яйца и онези две яйчица.

На другия ден какво да видят — всичките яйца станали блестящи и прозрачни като стъкълца.

Извадил сиромахът стъкълцата яйца, гледа и не може да разбере каква е тая работа, защо светят и блестят толкова.

Взел той три от тях и ги отнесъл в града при един златар.

— Искаш ли да купиш тези стъкълца?

Погледнал майсторът и що да види — не били стъкълца, а блестящи брилянти. Зарадвал се той и попитал:

— Даваш ли ми и трите за две хиляди?

Сиромахът си помислил, че той се подиграва с него, засмял се и рекъл:

— Хайде, давай!

Наброил му златарят две хиляди, дал му сиромахът стъкълцата и хукнал радостен към къщи.

Построил той нова къща и заживели безгрижно и богато. Колкото и яйца да сложели при онези две яйчица, веднага се превръщали в скъпоценни камъни. Сиромахът ги вземал и ги продавал.

Скоро от яйчицата се излюпили два гълъба. Всички в къщи се грижели за гълъбите и треперели над тях.

А голобрадият не оставял на мира жената на сиромаха и все я подлъгвал. Сега тя вече живеела в богатство и разкош и нямала толкова много работа. Взела да се поддава на думите му, обикнала го и се отдръпнала от мъжа си.

Веднъж голобрадият й казал:

— Няма да се оженя за тебе, ако не заколиш двата гълъба и не ми дадеш да ги изям.

Тя решила да убие гълъбите и заповядала на слугинята:

— Заколи двата гълъба, изпечи ги и ги поднеси на масата.

Слугинята заклала гълъбите, изпекла ги, но не ги поднесла на господарката си, а дала да ги изядат децата — тримата синове на сиромаха. За господарката си пък заклала две пилета и й ги поднесла.

Голобрадият разбрал това и казал:

— Това не са гълъбите!

Господарката извикала слугинята:

— Къде са гълъбите? Къде си ги дянала?

Слугинята се изплашила и отговорила:

— Бях излязла от стаята и децата ги изяли.

Жената казала на голобрадия:

— Какво да правим сега? Децата изяли гълъбите.

— Заколи децата и ми дай техните сърца! — рекъл голобрадият. — Ако направиш това, ще се оженя за тебе, инак ще си отида и няма да ме видиш вече.

Слугинята чула това, съжалила децата и им казала:

— Бягайте по-скоро от къщи, защото ще ви погубят!

Изплашили се момчетата и избягали.

Вървели те, колкото вървели — стигнали до един кръстопът, от който се разделяли три пътя. Спрели и се замислили, по кой път да тръгнат? Най-големият казал:

— Да тръгнем надясно.

Средният казал:

— Да тръгнем по средния път.

А най-малкият казал:

— Ние сме трима и пътищата са три — да тръгнем поотделно, да си опитаме късмета, а после отново ще се намерим.

Сбогували се братята и всеки тръгнал по своя път. Най-големият брат вървял, вървял и стигнал до едно далечно царство. Видял къщата на един ковач. Приближил се и помолил ковача:

— Чичо, уморен съм и съм гладен. Дай ми да хапна и да си почина. Ще ти се отплатя с работа.

Ковачът нямал деца. Зарадвал се той на такъв добър момък и повикал жена си:

— Дай му да хапне и да си почине, навярно бог ни го изпраща на стари години.

Зарадвала се жена му, поканила момъка, дала му да се нахрани и му постлала да си легне. Спал той три дни и три нощи, без да се събуди.

На третия ден сутринта жената се приближила до него и решила да го събуди. Дръпнала завивката и какво да види — той лежал целият в злато и скъпоценни камъни.

Гълъбите имали такава сила — който ги изяде, все в злато и скъпоценни камъни щял да лежи.

Жената повикала мъжа си и му показала момъка. Събрали двамата цялото това богатство и го скрили.

Така всяка нощ те събирали и скривали златото и скъпоценните камъни, а момъкът не подозирал нищо.

Средният брат също стигнал до едно царство. По пътя си срещнал един търговец.

— Гладен съм и съм уморен. Нахрани ме и ме остави днес да си почина, а после ще ти служа, както ми заповядаш — казал му момъкът.

Търговецът го харесал и си помислил, че ще има полза от него. Завел го в къщи и казал на жена си:

— Дай му да се нахрани и му постели да си легне. Утре ще го взема на работа.

На сутринта момъкът не се събудил.

Отишла жената на търговеца да го разбуди, дръпнала завивката и какво да види — лежи той целият в брилянти. Извикала жената мъжа си. Събрали всичкото това богатство и го скрили.