«Черна дантела»

Майкъл Нютън

Черна дантела

Едно тяло, което е сериозно излязло от равновесие по отношение на себе си или на обкръжаващата го среда, загива незабавно. Не е така с духа. Лудостта и страданието нямат граници.

Джордж Сантаяна

Пролог

В бара е тъмно и претъпкано, силно задимено и шумно. Блъскащите се едно в друго тела миришат на мускус и пот под евтини парфюми и афтършейв. Наоколо е мръсно, независимо от плюшения декор и от музиката, която пулсира от наредените в кръг високоговорители, монтирани на стените. Бони Тайлър героично държи първенството до края на вечерта.

От мястото, където е застанала Стръвницата, не се виждат никакви герои.

Тя разполага с доста богат избор пред себе си и добре познава различните типове по външността им. Търговците, с техните дежурни усмивки, сака от полиестер и обувки, които сякаш никога не са съвсем в тон с облеклото им. Нерешителната елегантност на гастролиращи лекари и адвокати — мъже, които знаят, че човек не може да мине без тях и всеки момент са готови да ти подпъхнат фиша със сметката, както си му е редът. Скучните счетоводители, вторачени в питието си, сякаш там, сред стапящите се ледени кубчета е скрит липсващият ключ за някакви неизлизащи счетоводни сметки.

Мъже.

Тя познава миризмата им, колективно, така както затворническо стражево куче се научава да разпознава миризмата на затворниците. Миризма, която се състои от равни части арогантност и жестокост. Понякога тя си мисли, че би могла да проследи някой мъж, дори да е сляпа и глуха и да няма нищо, което да я насочва, освен обонянието си.