«Небесните господари»

Джон Броснан

Небесните господари

ЧАСТ ПЪРВА

ГОСПОДАРЯТ ПАНГЛОТ

Глава първа

Не много далеч нещо започна да крещи пронизително като в ужасна агония. Джан погледна към стражарката. Тя сви загорелите си рамене и каза:

— По звука изглежда, че някое камшично дърво е уловило голямо влечуго.

Като се опитваше да не обръща внимание на опъващите нервите викове, Джан отново погледна към пантерата.

— Казах ти вече — извика й тя. — Нямаме нужда от котки, но ти благодаря все пак.

Пантерата с нищо не показа, че има намерение да си тръгне и остана седнала на задните си лапи с поглед, отправен нагоре към Джан.

— Аз работи добре за вас, хваща вредни животни, обикаля и пази ваши стени през нощ — каза тя с високия си съскащ глас.

Джан се вгледа по-внимателно в животното. Беше могъщ звяр и поне наглед в добро здраве. Условията в пустошта трябва да са станали наистина лоши, щом такова животно бе готово да преглътне унижението и да предложи силите си на хората. Забеляза дълъг белег на десния му хълбок. Изглеждаше пресен.

До нея Марта каза нервно:

— Не харесва. Кажи да ходи. Марта не харесва…

Джан потупа шимпанзето по главата.

— Не се тревожи. Не може да ти направи нищо лошо.

Стражарката повдигна арбалета си.

— Да му пратя ли една в рамото, за да си тръгне? — попита тя.

Преди Джан да отговори, пантерата обърна глава към стражарката и каза:

— Стреля оръжие и аз качва стена много бързо. Взима твой гръклян с мен. Тази мрежа като трева за мои нокти.

С явно безразличие се опъна на хълбок и им показа корема си. Джан видя, че това е мъжкар. Тя спря с ръка почервенялата от заплахата стражарка, която май се канеше да стори нещо глупаво.