Робърт Силвърбърг
Лицето над водата
На Чарли Браун,
фокус на „Локус“ —
вероятно тъкмо навреме.
А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
Битие 1:2
Океанът не познава състраданието, нито вяра, закон или спомен. И за да успееш, въпреки цялото му непостоянство, да го накараш да служи на човека, необходима е неустрашима твърдост, неуморима, въоръжена, ревнива бдителност, в която вероятно винаги ще има повече омраза, отколкото любов.
Джозеф Конрад„Огледалото на морето“
Встъпление
Отгоре цветът беше син, също и отдолу, но различен — два огромни, недостижими свята и корабът сякаш бе увиснал насред тези срещуположни синкави пространства, без да докосва нито едно от тях, неподвижен, попаднал в безветрие. Но в действителност се намираше във водата, точно там, където му е мястото, не над нея, и се движеше през цялото време. Денем и нощем, вече четири дни, корабът продължаваше да плава — отдалечаваше се от Сорве — право към неизследваното море.
Комментарии к книге «Лицето над водата», Робърт Силвърбърг
Всего 0 комментариев