«Разпръснати слънца»

Кевин Андерсън

Разпръснати слънца

На Джон Силбърсек,

Моя първи редактор, настоящ агент и дългогодишен приятел

Изказвам своята признателност

Със завършването на четвъртата книга от „Сага за седемте слънца“ списъкът на хората, помогнали за нейното създаване, започна да придобива епохални размери. В частност бих искал да изразя благодарността си на редакционния екип Джейми Ливайн, Деви Пилай, Джон Джаролд, Мелиса Уедърхил и Бен Бол, експертите съветници или обикновени помощници Кетрин Сидър и Даян Джоунс, внимателния читател Джефри Джирард, агентите Джон Силбърсек, Робърт Готлиб, Кейт Шърлър и на Ким Уолът от „Трайдънт Медна Груп“. И, както винаги, на жена ми Ребека, която се грижеше за мен през цялото това време.

(обратно)

Историята дотук

След атаката на разумната световна гора на Терок от вражеските хидроги човешките колонисти се опитват да възстановят щетите. Зелените жреци, телепатично свързани със световната гора, са все още в летаргия, мнозина от тях, постъпили доброволно на служба в Земните въоръжени сили, напускат постовете си и се прибират у дома, в опустошените гори.

Междувременно хидрогите насочват омразата си срещу фероуите, огнена раса, обитаваща звездите. Докато хидрогите и фероуите са вкопчени в битка между планетите и слънцата, крал Питър и кралица Естара обявяват започването на нова военна кампания: Земните въоръжени сили ще изстрелят още кликиски факел и — гибелни оръжия, способни да взривяват газови гиганти — също както при пробното изстрелване, което неволно е предизвикало избухването на хидрогската война. Освен това, по примера на илдирийския военен герой адар Кори’нх, Земните въоръжени сили ще построят разбивачи-камикадзе, които ще бъдат управлявани от новия модел бойни компита срещу хидоргските кълба. Докато крал Питър произнася своята реч, опасният, склонен да прибягва до крайни методи председател Базил Венцеслас го наблюдава.