«Проклетата кауза»

— Споменаха затворения док за военни кораби.

— Моля? — казах учудено.

Той повтори думите си.

— За какво говорим, за някой «тюлен»?

Бях доста озадачена, защото, доколкото знаех, «тюлените» по време на маневри бяха единствените водолази, на които бе позволено да се движат около старите кораби, закотвени в затворения док.

— Не знаем кой е, но вероятно е търсел реликви от Гражданската война.

— По тъмно?

— Госпожо, никой няма право да влиза в района, ако не е получил специално позволение. Но това никога не е пречило на хората да любопитстват. Те се промъкват в района с лодките си и винаги го правят по тъмно.

— Такъв сценарий ли ви предложи анонимният глас?

— В общи линии.

— Това е доста интересно.

— И аз мислех така.

— И тялото все още не е намерено? — запитах.

Продължавах да се чудя защо този полицай бе решил да се обади на съдебния лекар в такъв ранен час, когато все още не се знаеше със сигурност дали въобще има труп или дори изчезнал човек.

— Сега го търсим. Военните ще изпратят водолази, така че ще се справим с положението, ако се наложи. Просто исках да знаете предварително. И, моля ви, предайте на доктор Мант съболезнованията ми.

— Съболезнованията ви? — възкликнах учудено, тъй като не можах да си обясня защо полицаят търси Мант, ако знае за заминаването му.

— Чух, че майка му починала.

Почуках по листа с върха на химикалката и попитах:

— Бихте ли ми казали имената си и как мога да ви намеря?

— С. Т. Йънг.

Той ми даде телефонния си номер и затвори.