«Проклетата кауза»

Патриша Корнуел

Проклетата кауза

И третия път той им каза: «Защо, какво зло е извършил.

Не намерих причина за смъртта в него.»

Лука 23:22

Глава първа

В последната сутрин на най-кървавата година във Вирджиния от Гражданската война досега запалих огъня и седнах с лице срещу тъмния прозорец. Знаех, че при изгрев слънце ще видя морето през него. Бях по халат и преглеждах годишната статистика на службата ми относно катастрофи, побои, бесения, стрелби и наръгвания, когато в пет и петнайсет телефонът иззвъня рязко.

— По дяволите — промърморих, защото изпитвах все по-малко желание да отговарям на обажданията за доктор Филип Мант. — Добре, добре.

Овехтялата му къщичка беше сгушена зад една дюна в чист крайбрежен район на Вирджиния, наречен Сандбридж, между военноморската база и националния природен резерват «Бек Бей». Мант беше моя заместник съдебен лекар за района Тайдуотър и за съжаление миналата седмица, точно на Бъдни вечер, бе починала майка му. При нормални обстоятелства връщането му в Лондон, за да оправи семейните работи, нямаше да създаде объркване в системата на съдебните лекари във Вирджиния. Но заместничката му вече бе в отпуск по майчинство, а малко по-късно напусна и началникът на моргата.

— Домът на Мант — казах в слушалката и се загледах в разлюляваните от вятъра борове зад прозореца.

— Обажда се офицер Йънг от полицията на Чесапийк — съобщи някой, който звучеше като бял мъж, роден и отраснал на Юг. — Опитвам се да се свържа с доктор Мант.

— Той не е в страната — отговорих. — С какво мога да ви помогна?

— Вие госпожа Мант ли сте?

— Не, аз съм доктор Кей Скарпета, главен съдебен лекар. Замествам доктор Мант.

Гласът се поколеба, после продължи:

— Научихме за някакъв смъртен случай. Анонимно обаждане.

— Знаете ли мястото, където би трябвало да намерим тялото? — запитах, като си водех бележки.