«Пазителят на Портите»

2363

Описание

По своя път към Кентърбъри поклонниците са се приютили в една кръчма от пролетния дъжд. Дошъл е редът на Правника да разкаже своята история за мрачни и тайнствени дела. Споменът го връща към далечното лято, през което кралица Изабела, „френската вълчица“, умира в мрачния замък, където е прекарала последните си години като затворница по волята на властния си син, крал Едуард III. Дори след смъртта си Изабела, повела заедно с любовника си Мортимър бунт срещу порочния си съпруг Едуард II и считана за виновница за тайнствената му смърт, продължава да бъде причина за интриги и насилие. Довереният камериер на кралицата, комуто тя вероятно е поверила своята страшна тайна, се опитва да избяга във Франция, но е заловен и умира, преди да проговори. Лондонският шериф предава на бедния млад правник височайша поръчка да разследва загадъчните убийства, последвали смъртта на вдовстващата кралица. Скоро правникът осъзнава, че се е озовал в лабиринт от интриги, че короната е застрашена от скандал, който би разтърсил Европа, а той самият е преследван от Пазителя на Портите — ужасният владетел на...

1 страница из 202
читать на одной стр.

Настроики

Фон текста:

Текст
Текст
Текст
Текст

Аа
Roboto
Аа
Garamond
Аа
Fira Sans
Аа
Times

На Питър Рандал (също школар),
с благодарност за помощта и за многото весели мигове през последните дванайсет години.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

През 1308 г. Едуард II, крал на Англия, се оженил за Изабела, дъщеря на Филип IV Френски. Едуард II се оказал неспособен крал и отблъснал благородниците с катастрофалната си военна политика и любовта си към простонародните дейности като копаене на канавки и покриване на покриви.

През 1322 г. Роджър Мортимър, граф на Марч, оглавил въстание срещу Едуард и неговите фаворити, лордовете де Спенсър. Мортимър бил хвърлен в затвора, а след това избягал в чужбина. През 1325 г. година съпругата на Едуард Изабела избягала във Франция и се присъединила към изгнаничеството на Мортимър. През 1326 г. Изабела и Мортимър се връщат в Англия.

(обратно)

ПРОЛОГ

Дъждът беше валял цяла нощ, преди сивите и мрачни облаци да се разпръснат над освежената кентска провинция. Пороят беше толкова силен, че поклонниците бяха принудени да останат в голямата триетажна кръчма от дърво и кирпич близо до доминиканския манастир в Дартфорд. Естествено, те бяха неспокойни. Откак бяха напуснали „При мантията“ в Съдърк, се бяха наслаждавали на хладните пролетни ветрове, звънките птичи песни и покоя на провинцията. Беше зората на годината и бели и розови цветове окичваха клоните на дърветата. Дори най-бедният труженик пееше, докато обработваше малкото си парче земя, с надеждата за богата реколта под засилващите се слънчеви лъчи.