Константин Балмонт
Из „Трилистник“
На Дагни Кристенсен1
2. В градината ми
В градината ми греят рози бели,
до белите червени — тъй прекрасни,
а в моята душа — мечти несмели,
стеснителни, но страстни.
В живота те видях веднъж, любима,
веднъж мечта с мечтата тук се срещат,
гори в душата ми любов непобедима,
несвършваща, гореща.
Лицето ти пак виждам — побледняло,
косите ти — като вълна запалена,
очите ти с надежда потъмняла
и устните ти алени.
Веднъж, веднъж познах при теб, любима,
какво е щастие, от любовта забрава —
о, сянко моя, безтелесна си, но зрима.
Любов не се предава.
Омайна любовта е — гроздове узрели,
в душата ми звучат молитви страстни,
в градината ми греят рози бели,
до белите червени — тъй прекрасни.
(обратно)
Комментарии к книге «Из „Трилистник“», Андрей Андреев (България)
Всего 0 комментариев