«Умря прекрасна, млада ти…»

1779
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Джордж Байрон

Умря прекрасна, млада ти…

Умря прекрасна, млада ти —

        в разцвета си умря;

пленителните ти черти

        Земята с теб прибра.

Макар че в нея ти заспа

и че безгрижната тълпа

        да тъпче там не спря,

но две очи не могат днес

да гледат твоя гроб злочест.

Где хубостите ти лежат,

        не ще се питам сам;

цветя ли, тръни ли растат,

        не ще ги гледам ням.

Достатъчно ми е, че таз,

която все ще любя аз,

        в земята гние там.

Надгробни надписи не ща —

тя всичко бе ми на света.

Безкрайно влюбен в тебе бях,

        тъй както ти бе в мен.

Да се променяш не съзрях —

        спи с дух непроменен.

Любов, подвластна на смъртта,

съперникът и възрастта

        не ще я вземат в плен;

не ще съзреш, уви, и ти

промяна в моите черти.

Най-хубавият ден бе наш,

        най-лошият е мой,

ни щормът, ни лъчът блестящ

        не ще е вече твой.

Спиш сън без сънища, без страст

Завиждам ти за него аз,

        плачът е жребий мой;

не бих понесъл участта

да вехне твойта красота.

Нали ранилото цветче

        ще трябва да умре;

окачва младото венче,

        без длан да го допре.

По-тъжно е да вехне то

пред теб листо подир листо,

        дорде се разбере,

че е повехнало — нали

за красотата ни боли.

Да вехне твойта красота,

        би било дял жесток.

По-светла щом сутринта,

        мрак пада по-дълбок.

Дотля безоблачният ден

и ти угасна, но от тлен

        спаси те господ-бог;

сия ти с бляскава следа

подобно падаща звезда.

Да можех пак да плача аз,

        то сълзи бих пролял

при мисълта, че нито час

        не съм край тебе бдял

и гледал твоето лице,

ни твоята глава в ръце

съм подържал с печал,

за да покажа, че смъртта

ни е отнела любовта.

Макар че ме остави жив,

        все пак е съхранен

у мене споменът щастлив

        за всеки хубав ден.

Не всичко твое ще умре,

то пак през вечността ще спре

        поне веднъж при мен.

Пак всичко си ми на света —

по-скъпа бе ми в любовта

единствено преди смъртта!

1812


Информация за текста

© Любен Любенов, превод от английски

© Георги Ленков, превод от английски


George Byron

1812


Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008


Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88


Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1


THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6656]

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00

Комментарии к книге «Умря прекрасна, млада ти…», Джордж Гордон Байрон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства