Джордж Байрон
Умря прекрасна, млада ти…
Умря прекрасна, млада ти —
в разцвета си умря;
пленителните ти черти
Земята с теб прибра.
Макар че в нея ти заспа
и че безгрижната тълпа
да тъпче там не спря,
но две очи не могат днес
да гледат твоя гроб злочест.
Где хубостите ти лежат,
не ще се питам сам;
цветя ли, тръни ли растат,
не ще ги гледам ням.
Достатъчно ми е, че таз,
която все ще любя аз,
в земята гние там.
Надгробни надписи не ща —
тя всичко бе ми на света.
Безкрайно влюбен в тебе бях,
тъй както ти бе в мен.
Да се променяш не съзрях —
спи с дух непроменен.
Любов, подвластна на смъртта,
съперникът и възрастта
не ще я вземат в плен;
не ще съзреш, уви, и ти
промяна в моите черти.
Най-хубавият ден бе наш,
най-лошият е мой,
ни щормът, ни лъчът блестящ
не ще е вече твой.
Спиш сън без сънища, без страст
Комментарии к книге «Умря прекрасна, млада ти…», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев