Иван Вазов
Пребитото псе
I
Утрепано, пребито,
с пречупена нога,
то страшно, жаловито,
със кал и прах покрито,
квичеше до брега.
И вдигаше крачето
със мъка и със рев,
и сякаш на небето
показваше го, клето,
с моление и гнев.
Дълбока скръб гореше
във погледа му прост,
плачът му остър беше
и черна кръв шуртеше
из счупената кост.
II
Веднага дотърчаха
деца метежен рой.
„Удрете!“ — изкрещяха
и псето връхлетяха
пак камъни безброй.
И сред реката хладна
нещастното скочи —
от таз дружина жадна
за кръв и безпощадна
да се одалечи.
Но камъните жестоко
преследваха го пак
и кучето високо
със страх, с молебно око
ридайше кат челяк.
„В главата! Във главата!“ —
Комментарии к книге «Пребитото псе», Иван Вазов
Всего 0 комментариев