Джордж Байрон
Лека нощ!
Откъс от Първа песен на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“
Прощавай, роден бряг! Отвъд
водите чезнеш ти.
Огромните вълни реват
и чайката пищи.
Нататък подир Феб летим,
где ляга той по мрак;
навеки сбогом, мой любим,
мой свиден роден бряг!
Пак утре ще изгрее Феб
и ще приветствам пак
море, небе — но не и теб,
мой свиден бащин бряг!
Оставих своя замък днес,
ще буреняса той
с огнище пусто. Моят пес
надава жален вой.
„Ела при мен, мой пажо мил!
Отде сълзи у теб?
От щорма ли си се смутил?
От вихъра свиреп?
Недей сълзи да рониш ти;
Знай: корабът е бръз —
на лов соколът не лети
по-весел, по-чевръст.“
— Да ври морето — няма то
да вдъхне страх у мен!
Не се чудете, сър, защо
изглеждам натъжен;
навеки с майка и със стар
баща простих се аз;
и само вие мой другар
сте днес — и бог над нас.
Баща ми ме благослови,
но не заплака чак;
а мама ще тъжи, уви,
дорде ме види пак.
„Достатъчно, мой пажо плах!
Плачът ти те краси;
и аз невинен тъй да бях,
проронил бих сълзи.
А ти, мой офицере млад,
Защо си пребледнял?
Боиш ли се от френска рат,
от щурма завилнял?“
— Не съм страхлив и на война
безстрашно бих умрял;
но за любимата жена
си спомням със печал.
С децата ни живее тя
досам палата твой.
Какво за техния баща
тя казва — где е той?
Комментарии к книге «Лека нощ! (Откъс от Първа песен на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“)», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев