Джордж Байрон
На прощаване с Нюстедското абатство1
О, Нюстед, ветрове в твоите бойници свирят;
дом на моите деди, вече лъхаш на смърт;
твоите рози сред парка пустеещ умират,
на бодили и бурени правейки път.
От бароните, бодили своите васали
през Европа на поход в юдейската степ,
само гербът и щитът, при буря звъняли,
са последните тъжни реликви във теб.
Няма пак да разпалва в гърдите ми пламък
Робърт с арфата, както в далечните дни;
Джон от Хористан спи в Аскалонския замък2,
на арфиста ръцете смъртта вледени.
Пол и Хюбърт лежат в долината на Креси3:
теза краля и Англия паднаха там.
Мои славни деди! Всеки славен и днес е,
помним вашата гибел и подвиг голям.
А при Марстън със Руперт4 четирмата братя
осветиха с кръвта си пролята пръстта —
на английския крал защитиха правата,
предпочели, от вярност към него, смъртта.
Комментарии к книге «На прощаване с Нюстедското абатство», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев