Над гората слънцето изгрява,
славей кръшно в клоните запява.
Скокна Заю: „Стига сладък сън!
Ето, слънце грее вече вън!“
Па чевръсто, с два-три леки скока
той изтичва в двора, край потока,
бързо се наплисква и се връща
ред да сложи в мъничката къща.
Шум се чува. „Кой ли гост пристига,
в ранно утро да получи книга?“
— Свинчо драг, нима това си ти,
като слънце всичко в теб блести!
Свинчо отговаря му засмян:
— Книжката прочетох вчера сам
и повярвай, чудо стана с мен,
къпя се по три пъти на ден.
Не играя вече в кал и смет,
пазя вкъщи чистота и ред.
— Браво, Свинчо, ето друга книга!
Розовият Свинчо гордо мига
и със стъпка пъргава и лека
тръгва си по горската пътека.
Ей след малко глас се чува весел:
— Зайо Байо, миличък, къде си!
Кума Лиса спира на вратата,
скромно свела поглед към земята.
— Ах, да знаеш как те хвалят всички
насекоми, зверове и птички!
Зайо на добро ме научи!
Слуша Заю слисан и мълчи.
— Доста съм живяла с хитрини,
Комментарии к книге «Зайо-Байо библиотекар», Анна Александрова
Всего 0 комментариев