«Станси за Огъста»

1289
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Джордж Байрон

Станси за Огъста1

И макар че съм с участ горчива,

че залязва днес мойта звезда,

твойто нежно сърце не открива

в мене грешки, а само беда.

И макар че тревожех духа ти,

сподели с мен тъгата ми ти.

Закопнял за любов, колко пъти

аз откривах я в твоите черти.

Щом съгледам усмивката няма

на природата с крехки цветя,

аз не мисля, че тя е измама,

а за твойта напомня ми тя.

Забушуват ли бури сърдити

като бурите в моята гръд,

тръпна аз не от страх пред вълните,

а от страх да не ни разделят.

Канарата на вярата рухна,

океанът е нейния гроб,

и отдаде се цял моят дух на

тежка скръб, но не й стана роб.

С много тежки беди се сражавам

и под техния пристъп свиреп

страдам аз, но не се покорявам,

че не мисля за тях, а за теб.

Ти си смъртна, но мен не измами,

ти жена си, но вярна бе ти,

ти, обичана, бдя над честта ми,

ти не трепна от зли клевети,

ти без мене пак с мене остана,

аз ти вярвах — не изневери,

и да мислиш за мен не престана

и с интриги не ме позори.

Аз света не проклех, не презирах,

но в борбата на всички със мен

глупост бе, че злостта не съзирах,

че в успеха си бях убеден.

Колко скъпа бе моята грешка

не можа да предвиди умът.

Но разбрах, че и в мъка най-тежка

те от тебе не ще ме лишат!

Тънат минали дни в океана —

туй, с което съм бил окрилен;

но разбрах, че което остана,

то е всъщност най-скъпо за мен.

Сред пустинята избор сребрее

и дърво нависоко цъфти —

птичка там в самотата ми пее

и за теб на духа ми шепти.

1816


Информация за текста

© Любен Любенов, превод от английски

© Георги Ленков, превод от английски


George Byron

1816


Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008


Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88


Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1


THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6684]

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00


1

Стихотворението е публикувано през 1816 г.

Огъста Лий — заварена сестра на Байрон по бащина линия, към която поетът изпитвал много силни чувства. Бел. ред.

(обратно)

Комментарии к книге «Станси за Огъста», Джордж Гордон Байрон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства