Джордж Байрон
Станси за Огъста1
И макар че съм с участ горчива,
че залязва днес мойта звезда,
твойто нежно сърце не открива
в мене грешки, а само беда.
И макар че тревожех духа ти,
сподели с мен тъгата ми ти.
Закопнял за любов, колко пъти
аз откривах я в твоите черти.
Щом съгледам усмивката няма
на природата с крехки цветя,
аз не мисля, че тя е измама,
а за твойта напомня ми тя.
Забушуват ли бури сърдити
като бурите в моята гръд,
тръпна аз не от страх пред вълните,
а от страх да не ни разделят.
Канарата на вярата рухна,
океанът е нейния гроб,
и отдаде се цял моят дух на
тежка скръб, но не й стана роб.
С много тежки беди се сражавам
и под техния пристъп свиреп
страдам аз, но не се покорявам,
че не мисля за тях, а за теб.
Ти си смъртна, но мен не измами,
ти жена си, но вярна бе ти,
ти, обичана, бдя над честта ми,
Комментарии к книге «Станси за Огъста», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев