Джордж Байрон
Строфи, съчинени по време на буря
Студен е Вихърът в нощта,
де Пинд се извишава.
С потоци яростна вода
небето отмъщава.
Водач ний нямаме със нас,
надежда не остана.
И светне ли се — виждам аз
навред златиста пяна.
Да бе там хижичка поне,
което зърнах горе,
как спрели бихме ний — но не!
Било то гроб съборен.
Дочувам повик уморен
сред водната лавина.
Другарят ми зове до мен
далечната родина.
В миг изстрел! Пак!… Какво е туй?
За нас ли да подскаже?
Наблизо някой да ни чуй,
подслон да ни покаже?
Но кой в такава нощ би смял
да търси път опасен?
Кой чул би нашия сигнал
сред грохота ужасен?
Та всеки ще се двоуми,
дори в земя позната,
и ще помисли, че гърми
разбойник в планината…
А тук бучи, фучи, ръмжи
вред вятърът бездомен —
и все пак още ме държи
Комментарии к книге «Строфи, съчинени по време на буря», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев