Джордж Байрон
Щом студ обгърне тая тлен
Щом студ обгърне тая тлен,
Умът безсмъртен де кръжи?
Той вечен е, но променен,
щом земна прах не му тежи.
По всеки ли планетен път
се плъзга той освободен
или, всевиждащ взор без плът,
изпълва космоса студен?
Лети в просторите безкрайни
невидим, ала зрящ добре;
небесните и земни тайни
във себе си ще събере.
Че в паметта следата бледа
на минали лета безброй
Духът отгоре нейде гледа
и като миг я вижда той.
През хаоса обърнал взори,
Творението той следи.
Пред него в мрачните простори
полека раждат се звезди.
И в погледа му пак умира
и пак се ражда нов живот,
угасва слънце или спира
системата му своя ход.
Над Вяра, Обич, Страх, Надежда
витае той, спасен от страст.
Векът година му изглежда,
годината е само час.
И гледа той света на длан,
но с него се е слял светът.
Безкраен и неназован,
Забравил всяка земна смърт.
1815
Информация за текста
© Евгения Панчева, превод от английски
George Byron
1815
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Комментарии к книге «Щом студ обгърне тая тлен», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев