Джордж Байрон
Плачът на Ирод по Мариамна
Палачът, Мариамна1, днес
от мъката по теб убит е.
Мъстта се стапя в стон злочест
и жал гаси гнева в гърдите.
О, Мариамна, де си ти?
И виждаш ли оттам сълзите?
Дори и Бог да ме прости,
ти пак се вслушай във молбите!
Дали е мъртва? Та нима
послушаха речта ревнива?
Гневът ми хвърли мен в тъма
и мечът вдигнат мен убива.
Ти бездиханна си, любов!
Духът ми тъмен не отива
в небето: нито благослов
от Бог, ни прошка той добива.
Отнесе в гроба моя смях
жената, с мене трон делила.
Аз сам да стъпча пожелах
цветеца, търсил в мен закрила.
Грехът е мой, и адът — мой;
разруха в мен се е стаила.
Заслужих мъките безброй,
надвили всичката ми сила.
1815
Информация за текста
© Евгения Панчева, превод от английски
George Byron
1815
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Комментарии к книге «Плачът на Ирод по Мариамна», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев