Джордж Байрон
О, тази арфа на певеца-цар…
I
О, тази арфа на певеца-цар1,
почитан тук, възлюбен на Небето,
която увенча с божествен дар
самата Музика на битието!
Разкъсани са струните й — скръбно е сърцето.
Мъже стоманени размекна тя,
облече ги с достойнства вместо броня,
в уши шептя и над души трептя —
Запали в тях магията на тона.
Тъй лирата Давидова по мощ надмина трона.
II
Тя славата на Царя възвести,
на Бога пя тържествено осанна,
накара всеки дол да заехти
и всеки рид пред нея да се скланя.
Гласът й литна на възбог и вечно там остана.
Но в този свят, макар и вече глух,
Предаността и Любовта живеят
и те зоват копнеещия дух
към звуци, дето сякаш там се реят,
в такива сънища, които и сред бял ден греят.
1814
Информация за текста
© Александър Шурбанов, превод от английски
George Byron
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Комментарии к книге «О, тази арфа на певеца-цар…», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев