Робърт Бърнс
Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава
Ти, който чуждата беда
не гледаш без страдание,
изслушай скромната вода,
дошла при теб с послание.
Във мен остана само кал
и сух крайбрежен пясък.
Прекъсна слънцето без жал
щастливия ми плясък.
Пъстървите ми, чийто рой
летеше, без да спира,
лежат, издъхващи от зной,
на дъното на вира.
И за голяма моя скръб
те вече и не шават.
И плуват, проснати по гръб,
и тъй се задушават.
Разпених се от мъка днес,
макар и плитка вече,
когато някакъв си бес
поета Бърнс довлече.
Видя ме той и още тук
за моята природа
нахвърли някой ред и друг,
а би написал ода,
да бе видял от тоя скат
как скачах с ярост дива
и моят буен водопад
кипеше с бяла грива.
Влечех топящия се сняг,
гърмях от бурна слава
Комментарии к книге «Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава», Роберт Бёрнс
Всего 0 комментариев