Робърт Бърнс
Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава
Ти, който чуждата беда
не гледаш без страдание,
изслушай скромната вода,
дошла при теб с послание.
Във мен остана само кал
и сух крайбрежен пясък.
Прекъсна слънцето без жал
щастливия ми плясък.
Пъстървите ми, чийто рой
летеше, без да спира,
лежат, издъхващи от зной,
на дъното на вира.
И за голяма моя скръб
те вече и не шават.
И плуват, проснати по гръб,
и тъй се задушават.
Разпених се от мъка днес,
макар и плитка вече,
когато някакъв си бес
поета Бърнс довлече.
Видя ме той и още тук
за моята природа
нахвърли някой ред и друг,
а би написал ода,
да бе видял от тоя скат
как скачах с ярост дива
и моят буен водопад
кипеше с бяла грива.
Влечех топящия се сняг,
гърмях от бурна слава
и идваха на моя бряг
младежите тогава.
Изслушай моите молби!
Водата скромно моли
да засадиш брега с върби,
брези, цветя, тополи.
Когато минеш, моят склон
да бъде цял в брезички,
ще пеят върху всеки клон
от благодарност птички.
Скорци леса ще огласят.
Над тях ще се издига,
невидима във своя път,
звънлива чучулига.
Ще екнат младите гори
от звънки птичи свади
и хор от дроздове в зори
в леса ще се обади.
Ще имат птиците приют
в клонатите дъбрави
и заекът за своя смут
в леса ми ще забрави.
И нека всеки елхов клон
със нѐга се протяга,
и да даде дъбът подслон
от бури, дъжд и влага.
А влюбените всеки ден
край мен да идват тайно
и да се срещат покрай мен
уж ей така, случайно.
Над тях, потънали в сълзи
и тихичко шумейки,
да свеждат стройните брези
уханните си вейки.
Поетът Бърнс като преди
ще мине през шубрака,
когато лунните бразди
тук-там просичат мрака.
Ще седне той край мен тогаз
под младите върхари
да чуе тихия ми глас
в мъгла от млечни пари.
И нека мокрите ели
над него тръпнат стройни
и късат млечните мъгли
зъбчатите ми хвойни.
И брястове по моя бряг
да тръпнат, клони свели,
и нека гъстия шубрак
кънти от птичи трели.
И нека нашите деца
да крепнат с дървесата,
и нека с радостни лица
цъфтят като цветята.
и нека гръмнат смехове
и екне звън наздравен
за смелите ти синове,
мой бащин край прославен!
Информация за текста
© 1992 Владимир Свинтила, превод от английски
Robert Burns
The Humble Petition Of Bruar Water, 1787
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
Робърт Бърнс. Песни и поеми
Издателство „Протус“, София, 1992
Редактор: Петър Алипиев
Техн. редактор: Иванка Андонова
Коректор: Ели Борисова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13126]
Последна редакция: 2009-09-03 20:00:00
Комментарии к книге «Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава», Роберт Бёрнс
Всего 0 комментариев