«Шефа че ме изгърби»

Димитър Бежански

Шефа че ме изгърби

Най-шибаното е кога некой сам се набута. Е така — като мене. Седа си оня ден и си обедвам. Свинско със зеле. Много обичам свинско със зеле. Бех си тропнал на масата целата тава и си обедвам. По едно време по радиото:

„Прода-а-а-ва-а-ат се, ма-а-а-мо, бе-е-ли-те ма-на-а-стири-и-и…“

И що ми требваше! — дигам мобифона и — на шефа:

— Здрасти, шефе!

— Здрасти, Тупан! — вика шефа.

— Не е Тупана — викам. — Картофа е.

— О, здрасти Компир! — вика шефа.

— Здрасти! — викам.

— Кво правиш, бе Компир? — вика шефа.

— Обедвам — викам.

— Кво обедваш?

— Свинско със зеле.

— Добре! Обедвай! — вика шефа и прекъсна. И аз чак тогава се сетих за кво му се обаждам. Пак дигам мобифона. И пак: „Здрасти, шефе“, „Здрасти, Тупан“, „Не е Тупана, Картофа е“, „Какво правиш“, „Обедвам“…

И аз пак се отнесох. На третия път обаче звъня и още веднага:

— Здрасти, шефе! Обедвам свинско със зеле, обаче знаеш ли кво съобщиха по радиото?

— Кво? — пита шефа.

— Ми продават се некакви манастири! — викам.

— Кви манастири? — пита шефа.

— Бели — викам.

— Ъхъ — вика шефа. — Купуваме ги.

После вика:

— Слушай, Тупан!

— Не е Тупана — викам. — Картофа е!

— Нема значение! Слушай, Картоф! Отиваш и веднага проверяваш чии са тия манастири! Към кой синод са! И побързо докато некоя друга групировка не ги е купила преди нас!