Иван Вазов
Разходка до Баняса
(Село на половин час разстояние от Букурещ)
(Посрещането на руските войски)
— Да идем да видим войските на царя!
— Да идем — със радост каза ми другаря.
Тръгнахме. Ден красен. От синият свод
пролетното слънце пръскаше живот
и светлост, и радост по цяла природа.
Из улици градски шумеше народа.
Стигнахме „шосето“1. Април-чародей
всичката си хубост щедро тука лей.
Птички чуруликат в листата зелени,
славеите пеят в страстно упоенье
любовни си химни в тъмний дърволяк.
Небето е синьо и въздухът — благ.
В сенките приветни, с накити богати
мяркат се красиви вили и палати,
при зноеве летни приюти на хлад
и на покой весел за охолний свят.
По-далече гледам равнини засмени
и градини полски пъстро насадени,
де българский потен, беден градинар
във мразове, в киши, под слънчовий жар
с земята се бори да найде прехрана
за жена, за дяца и дан за султана…
А зад тях на север в мъглявий простор
се мяркат недвижни и спират ни взор,
в облаци покрити, сините Карпати.
Комментарии к книге «Разходка до Баняса», Иван Вазов
Всего 0 комментариев