И ето го сега бай Витлеем седи, плете кошница и благославя тоя късмет, дето го има.
„Добре, че съм се родил български циганин! — мисли си. — Едно яйце, едно млеко, една глава лук… Нема и час да мине и кошницата — готова! Ами ако се бех родил английски циганин?! А? Ееееей толчава кошница требеше да плетем! Да побира бекони, шунки, тояги за голф да побира! Па и кола да побира, па и яхта да побира! Жална им майка на английските цигани!“
Кошницата вече е готова — белее се малка и тумбеста в ръцете му, а сърцето му пее в такт с оная песен, в която циганинът кон си купил, девойка си откраднал, нож си изковал, но накрая отишъл при Бога да моли за малко щастие, защото знаел, че всичко може да се направи, да се купи или да се открадне, само щастието единствено Бог ти го дава!
Информация за текста
© 2001 Димитър Бежански
Източник: http://bezmonitor.com
Публикация:
Димитър Бежански, „Търся французойка“, ISBN 954-715-099-5
(c) Димитър Бежански, 2001, (c) Доньо Донев, 2001, (c) ВСУ „Черноризец Храбър“ — Варна, 2001
Публикува се на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на автора.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3047]
Последна редакция: 2007-06-19 23:11:54
Комментарии к книге «Срещал съм и много щастливи цигани», Димитър Бежански
Всего 0 комментариев