Александър Блок
Дванадесетте
1
Черна вечер.
ял — снегът.
Вятър, вятър!
И нозете ти едвам държат.
Вятър, вятър —
по цял божи свят!
Вятърът развява, вее
белий сняг навред.
Под снега — лед.
Бавно, тежко
всяка стъпка се люлее,
хлъзга се — ах, тежко!
Между две здания —
обтегнато въже.
На въжето — плакат:
„Цялата власт на Учредителното събрание!“
Една бабичка свива се — плаче,
не разбира що всичко туй значи,
защо ли е тоз плакат —
такъв огромен пояс?
Партенки много биха излезли от този плат —
а всеки днес е гол и бос…
А ето бабичката спъна се —
и в преспа сняг пред нея тропва!
— Ох, Богородице застъпнице!
Ох, тези болшевики, ще ни вкарат в гроба!
Вятър остър!
Не престава и студът!
Спрял буржоата насред път,
в шубата си скрил е нос.
А тоз кой е? — Дълги власи
и говори полугласно:
— Предатели!
— Загина Русия!
Сигурно — писател,
вития…
А ето дългополий —
пристъпва, покрай преспа като гроб…
Защо днес весел не изглеждаш,
другарю поп?
Комментарии к книге «Дванадесетте», Александр Александрович Блок
Всего 0 комментариев