I.
Сияйно, чисто е небето,
ясно слънцето грее,
весело ти е на съцето,
всичко живо се смее.
Пролет! Пролет вече доди!
И гората се разви,
всичко от сън се събуди,
всичко се весели.
Ами ти защо не пееш?
Ти защо мълчиш, сумтиш,
жално милно ни поглеждаш
и печален се стоиш?
Пей, мой братко! Пролетта е
за живите, зарад нас;
провикни се, ний да чуйме
твоя ясен, сладък глас.
Има сила в твойта песен
да омайва, да плени;
ти кат пейш, огън небесен
пламва в нашите гърди.
II.
И запя, запя певеца
песен с чуден, сладък глас,
песента му беше жална
пълна със сълзи и плач.
Той запя за наще мъки,
зарад наще теглила,
за разплаканите майки,
за избитите деца,
за селта изгорени,
за потъпкания кръст,
за момите опленени,
за очернената чест,
за безкрайното страдание
Комментарии к книге «Певец», Стефан Стамболов
Всего 0 комментариев