Александър Блок
Как тежко за мъртвеца е всред нас…
Как тежко за мъртвеца е всред нас
на страстен и на жив да се преструва!
За да достигне чинове и власт,
не бива звук от кости да се чува…
Спят живите. А той, напуснал гроба,
отива в банка, в съд, в сенат, в бюро…
Вън — бяла нощ, а вътре — черна злоба,
и дращи той с ликуващо перо.
Цял ден се труди над книжа досадни.
А свърши ли служебният живот —
той на сенатора, въртейки задник,
нашепва непристоен анекдот…
Здрачава се. И пръска кал дъждецът
по къщи, стълбове, лица, коси…
Към нови безобразия — мъртвеца
понася го със скърцане такси.
И в шумна зала с мраморни колони
мъртвецът влиза. С елегантен фрак.
Посрещат го с усмивки благосклонни
стопанка глупава, съпруг — глупак.
От скука изнурен, потраква кости.
Но музиката ще ги заглуши…
Подава той ръка на всички гости —
той трябва като жив да се държи!
С приятелка се среща. Той я гледа:
тя също мъртва е — и затова
зад светската им сдържана беседа
Комментарии к книге «Как тежко за мъртвеца е всред нас…», Александр Александрович Блок
Всего 0 комментариев