Атанас Цанков
Автогара в гората
В слънчев ден през пролет късна
чудна новина се пръсна.
Вече във гората стара
е открита автогара!
Край потоци, по пътеки
за това говори всеки.
— Чухте ли! — разпитва Лиса.
— Чухме! Тази вест ни слиса —
бъбри костенурка стара, —
но е нужна автогара!
Ще пътуваме с децата
чак до край на гората.
— Аз пък имам забележка —
замърмори мама Ежка
със въздишка и насмешка. —
Нищо във гората вече
няма да ни е далече!
И от гости — щем не щем —
няма да се отървем!
— Е-е-е! — мишокът стар възкликна
и на Ежка с укор викна:
— Лошо ли е да пътуваме —
честичко да си гостуваме?
Зайо Байо пък се муси:
— Не желая автобуси!
Без мотори колела
аз летя като стрела!
Автобусът как ще свари
точно мен да изпревари?
Баба Меца не разбрала,
идва малко закъсняла:
— За какво е този шум?
Не разбира моят ум.
Кумчо вълчо отговаря:
Комментарии к книге «Автогара в гората», Атанас Цанков
Всего 0 комментариев