Румен Ченков
1977
Бе март, седемдесет и седма.
Денят — до втръсване обикновен.
Утрото напомняше за пролет,
капчуците отмерваха минутите…
до края.
Ден, слънчев и усмихнат,
но студен.
Направиха часовниците
обиколка
и слънцето се скри
под хоризонта.
Спусна се нощта,
а в къщите —
на топло —
хората отмаряха,
загледани в Канала,
с чаша вино:
от трудовия делник
разтоварваха.
В началото бе тътен,
приглушен… съдбовен.
Сякаш в ада демони
празнуваха.
В сърцата ни
роди се ужас смътен
и лъхна хлад гробовен.
Изгасна токът,
а стъклата задрънчаха…
шишетата и чашите…
като че танкове навън
с машинен рев запяха
под прозорците…
и чуваше се звън…
А хората се сетиха
какво ще ги постигне,
но бяха вцепенени
и уплашени.
Комментарии к книге «1977», Румен Ченков
Всего 0 комментариев