«Ето го отново Карлсон от покрива»

Астрид Линдгрен

Ето го отново Карлсон от покрива

ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА БЪДЕ КАРЛСОН

Една сутрин, когато Дребосъчето — най-малкият и невръстен член на семейство Свантесон — се събуди, той чу родителите си да разговарят в кухнята. Гласовете им звучаха така, сякаш бяха ядосани или оскърбени от нещо.

— Ето, стана тя каквато стана — каза бащата. — Виж какво пишат във вестника, прочети дама!

— Но това е ужасно — възкликна майката, — наистина ужасно!

Дребосъчето побърза да скочи от леглото. Той също искаше да узнае какво е толкова ужасно.

И наистина узна. На първата страница във вестника бе отпечатано голямо заглавие:

ЛЕТЯЩО БУРЕ ИЛИ КАКВО?

А ето написаното под заглавието:

„Какъв загадъчен и странен предмет хвърчи из Стокхолм? Очевидци твърдят, че някакво съвсем малко летящо буре или нещо подобно от време на време се носело със силно бръмчене над покривите на къщите в квартала Васастан. Ръководството на въздушните съобщения не знае нищо за тези необичайни полети и затова има подозрения, че това може да е някакъв опасен чуждестранен шпионин, който лети в околността и разузнава. Въпросът следва да се провери, а летящият предмет трябва да се залови. Ако се окаже някой малък опасен шпионин, той трябва да бъде предаден на полицията, и то веднага.

Кой ще разреши загадката около летящия предмет във Васастан? Обещаваме възнаграждение в размер на десет хиляди крони за онзи, който успее да залови бръмчащото хвърчило, каквото и да се окаже то. Ще трябва само да предаде този бръмбазък в редакцията на нашия вестник и да получи въпросната сума.“

— Клетият Карлсон от покрива! — въздъхна майката. — Ще му извадят душата.

Дребосъчето изпита уплаха, яд и тъга — всичко наведнъж.