«Бялата планина»

Дейвид Уингроув

Бялата планина

„Тао съществува в не-действието и все пак нищо не

остава несвършено.

Ако царете и господарите можеха веднага

да прозрат това,

десетте хиляди неща биха се развивали естествено.

Ако биха се развивали така, все още щяха да имат

желание да действат,

биха се върнали, притиснати от простотата на

безформеното вещество.

Без форма няма желание, а само освобождаване

от желанието.

И ако се откажа от желанието и постигна спокойствие,

така светът естествено ще се развива в мир.“

Лао Дзъ, „Тао Те Кинг“, Книга първа, XXXVII (VI в. пр.н.е.)

На Лили Джаксън — от внука ти Дейвид по случай деветдесет и петия ти рожден ден — с цялата ми любов

Увод

ЧУН КУО. Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан или китайците, наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години.