Вячеслав Куприянов
Историческа справедливост
Съществува ли правото на историята?
Историческата истина?
Историческата свобода, ако
държим на историческата необходимост.
„Историческата необходимост“ — убедено
ми заяви на един семинар през 80-те години
на миналия век един млад аспирант от филологическия,
когато стана дума за сталинските убийства,
бременната му жена предпазливо мълчеше.
Случва се единичното убийство
да е само повод за съчиняването на криминале,
масовото убийство е повод за слухове,
че някой твори история,
и за увереност, че сме заслужили
своя спокоен живот за сметка на неизбежните смърти.
Историята тече като река, в която
кръжат водовъртежи от кръв, преливането им
може да даде храна за художественото
въображение — но не е ли опасно
да се къпеш във вълните на историята, или
е по-добре да гледаш всичко това
от други брегове. Къде са те,
тези други брегове? В ликуващия взор
на летящия космонавт? В съня на дивака,
скрил в своята кръв
своята река? Чуден е Днепър
в тихо време. Историческият шквал
в най-добрия случай забавя
течението на мисълта. Къде историята е по-добра?
Комментарии к книге «Историческа справедливост», Вячеслав Глебович Куприянов
Всего 0 комментариев