«Имението на Фарнъм»

Робърт Хайнлайн

Имението на Фарнъм

На Алън Нурс

Глава 1

— Не, не е слухово апаратче — обясни Хюбърт Фарнъм. — Това е радиоапарат, настроен на аварийната честота.

Барбара Уелс спря насред хапката.

— Господин Фарнъм! Наистина ли мислите, че ще ни нападнат?

Домакинът й сви рамене.

— Кремъл не ме посвещава в тайните си.

Синът му се обади:

— Тате, стига плаши дамите. Госпожо Уелс…

— Наричай ме Барбара. Ще подам молба в съда да ми позволят да не използвам вече „госпожа“.

— За това не ти трябва разрешение.

— Внимавай, Барб — каза сестра му Карън, — безплатният съвет винаги излиза скъпо.

— Мълчи там. Барбара, въпреки цялото ми уважение към моя достоен баща, на него му се привиждат духове. Война няма да има.

— Надявам се да си прав — отвърна сериозно Барбара Уелс. — Защо смяташ така?

— Защото комунистите са реалисти. Те никога няма да започнат война, в която може да пострадат, дори да е възможно да я спечелят. Така че никога няма да обявят война, която ще загубят.

Майка му заяви:

— Тогава дано спрат с тези ужасни кризи. Куба. Цялата врява около Берлин — все едно на някого му пука! А сега и това. Хората се изнервят. Джоузеф!

— Да, госпожо?

— Донеси ми кафе. С бренди. Кралско кафе.

— Да, госпожо. — Прислужникът, млад негър, взе чинията й, която почти не беше докоснала.

Младият Фарнъм каза:

— Татко, не измислените кризи разстройват майка, а паниката, в която изпадаш. Трябва да се спреш.

— Няма.

— Трябва! Майка не си изяде вечерята… И всичко заради онзи глупав бутон, който си пъхнал в ухото си. Не можеш…

— Престани, Дюк.

— Сър?

— Когато се премести в свой апартамент, решихме, че ще останем приятели. Като мой приятел ценя мнението ти, но това не ти дава правото да се месиш в отношенията между мен и твоята майка и моя съпруга.

— Стига, Хюбърт — рече жена му.

— Извинявай, Грейс.

— Не бъди толкова строг с момчето. Това ме изнервя.

— Дюк не е момче. И не съм направил нищо, с което да те изнервя. Съжалявам.

— И аз съжалявам, майко. Но ако татко смята, че се меся, тогава… — Дюк се ухили. — Трябва да си намеря собствена жена, която да изнервям. Барбара, ще се омъжиш ли за мен?

— Не, Дюк.

— Казах ти, че е умна — намеси се сестра му.

— Карън, замълчи за малко. Защо не, Барбара? Аз съм млад, здрав съм. Някой ден може би дори ще имам клиенти. Междувременно ти ще ни издържаш.

— Не, Дюк, съгласна съм с баща ти.

— А?

— Всъщност би трябвало да кажа, че баща ми е съгласен с твоя. Не знам дали тази вечер татко се разхожда наоколо с радиостанция, но съм сигурна, че я слуша. Дюк, във всеки от семейните автомобили има по един комплект за оцеляване.

— Без майтап!

— В колата ми, паркирана пред вашата къща, същата, с която аз и Карън ходим на училище, има един комплект в багажника. Татко ми го купи, преди да се върна в колежа. Той приема нещата на сериозно, аз също.

Дюк Фарнъм отвори уста, после я затвори.

— Какви неща е избрал баща ти, Барбара? — попита баща му.

— О, най-различни. Десет галона¹ вода. Храна. Една туба с бензин. Лекарства. Спален чувал. Пушка…

— Ти можеш ли да стреляш?

— Татко ме научи. Освен това лопата, брадва, дрехи. О, да, и едно радио. Непрекъснато ми повтаря, че най-важното нещо е „къде“. Ако съм в училище, той ще очаква да отида в мазето под гимнастическия салон. Но ако съм тук, татко ще очаква от мен да се отправя към планините.

— Няма да ти се наложи.

— Сър?

— Татко искаше да каже, че винаги си добре дошла в нашата „дупка за извънредни ситуации“ — обясни Карън.

Лицето на Барбара придоби питащо изражение. Домакинът обясни:

— Нашето бомбоубежище. „Щуротията на Фарнъм“, както я нарича синът ми. Мисля, че там ще си в по-голяма безопасност, отколкото ако хукнеш към хълмовете, нищо, че се намираме само на петнайсет километра от военната база. Ако бият тревога, ще се заровим в него. Нали, Джоузеф?

— Да, сър. Така ще продължа да се водя на заплата.

— Как ли пък не. Щом завият сирените, веднага те уволнявам и започвам да ти взимам наем.

— И аз ли ще плащам наем? — попита Барбара.

— Ти ще миеш чиниите. Всички ще го правим. Дори Дюк.

— Мен не ме бройте — мрачно обяви той.

— А? Чиниите не са много, синко!

— Не се шегувам, татко. Хрушчов каза, че ще ни погребе! Ти реализираш думите му на практика. Аз не възнамерявам да пълзя в някаква дупка в земята!

— Както пожелаете, сър.

— Синко! — Майка му остави чашата си на масата. — Разбира се, че ще слезеш в убежището, ако започнат атака! — Очите й се насълзиха. — Обещай на мама!

Младият Фарнъм я погледна с упорито изражение на лицето, после въздъхна.

— Добре де. Ако ни нападнат… Ако пуснат сирените, имам предвид. Нападение няма да има. Тогава ще сляза във вашата дупка за извънредни ситуации. Но, татко, правя го само за да успокоя нервите на майка!

— Въпреки това си добре дошъл!

— Добре. Хайде да отидем в хола и да поиграем карти, с твърдото намерение да сложим край на тази тема. Става ли?

— Съгласен съм. — Баща му се изправи и предложи ръка на съпругата си. — Скъпа?

В хола Грейс Фарнъм отказа да играе бридж.

— Не, скъпи, твърде съм разстроена. Ти поиграй с младите и… Джоузеф! Джоузеф, донеси ми само още мъничко кафе. Кралско, имам предвид. Не ме гледай така, Хюбърт, много добре знаеш, че ми помага.

— Искаш ли да ти донеса милтаун², скъпа?

— Не ми трябват лекарства. Просто искам още малко кафе.

Разделиха се на двойки. Дюк тъжно поклати глава.

— Горката Барбара. Здраво се държи за татко. Предупреди ли я, сестричке?

— По-добре задръж предупрежденията за себе си — посъветва го баща му.

— Тя има право да знае, татко. Барбара, този малолетен престъпник, който седи срещу теб, е толкова оптимистичен в анонсирането, колкото е песимистичен в… да речем, други неща. Така че внимавай за скрити клопки. Ако се окаже, че има слаби карти…

— Защо не се гръмнеш, Дюк. Барбара, коя система предпочиташ? Италианската?

Тя се ококори.

— Единственото италианско нещо, което познавам, е вермутът, г-н Фарнъм. Аз играя стандартен американски бридж на Горен. Без никакви екстри, просто играя по книгата.

— По книгата, да — съгласи се Хюбърт Фарнъм.

— По книгата, да — като ехо повтори синът му. — Но коя книга? Татко е склонен да следва съветите на „Алманах на фермера“, особено ако противниците му имат лоши карти. Тогава ги скъсва от контри и реконтри. След това ще ти натяква, че ако си била тръгнала с кари…