Маркабрю
Свойта песен ще запея…
Свойта песен ще запея,
без да питам, и добре я
чуйте истината в нея,
чуйте я от мен:
който капка доблест няма
не е мъж почтен.
Младостта е груба, дива,
любовта — безумна дива —
вечно разума надвива,
чуйте — стар рефрен! —
любовта, щом свърже двама,
те са вечно в плен.
Тя прилича на жарава,
уж под пепелта остава,
но до шушка пак изтлява;
чуй — и да боли,
пламне ли у теб копнежа,
ще те спепели.
Странно нещо любовта е:
ту ти смигне, ту си трае,
ту е кротка, ту роптае;
чуй ме: вечно там
ще останеш — в тая мрежа
хванеш ли се сам.
Тя преди бе доста пряма,
днеска като всяка дама
е засукана за двама,
чуйте ме добре:
ту те близне като котка,
ту те одере.
Котка, стара или млада,
никога по гръб не пада,
но коварно в гръб напада,
Комментарии к книге «Свойта песен ще запея…», Автор неизвестен
Всего 0 комментариев