«Послеслов (към сборника „Черна вечер“)»

Дейвид Морел

Послеслов

към сборника „Черна вечер“

С тази горчива равносметка дойде и краят на този сборник. От „Капка след капка“, написан през 1972 година, до „Гробницата“, появил се двадесет години по-късно, тези разкази представят една важна част от моя живот — знаменателните събития в моя жизнен път. В годината, в която бе публикуван последният разказ, направих още един знаменателен избор, като напуснах Айова Сити, където живеех от 1970 година, и се установих в Санта Фе, Ню Мексико, през лятото на 1992.

Двамата с жена ми го решихме спонтанно. Докато гледахме серия от предаването „Тази стара къща“, посветена на кирпичените постройки в индиански стил, с който се отличава архитектурата в Санта Фе, благочестивото градче и обграждащите го планини ни се сториха толкова живописни, че решихме да прекараме там почивните дни. Беше моят четирийсет и девети рожден ден. Току-що бях довършил романа си „Чужда самоличност“. Малко почивка щеше да ми се отрази добре. Ала ние се оказахме неподготвени за въздействието, което имаха върху нас тези загадъчни планини и огромната пустош. Три дни разглеждахме къщи. На четвъртия избрахме една и отлетяхме обратно в Айова Сити да се подготвим за преместването. Три месеца по-късно живеехме в Санта Фе.

Нашето решение не бе продиктувано от промяна на положителните ни чувства към Айова Сити. Годините, прекарани в местния университет, бяха прекрасни за мен. Там намерих приятели за цял живот. Двамата с жена ми отгледахме дъщеря си и сина си в този град. За нас той е специално място и ни донесе много щастие. Но там също така загубихме сина си, а понякога е добре човек да се махне от улиците и сградите, които събуждат у него болезнени спомени.