Цонка Илиева
Лиляна
На 27 юни 1944 г., след двайсетчасов двубой с полицията, загива Лиляна Димитрова.
Звездите юнски,
едри и единствени,
светулки плахи
в нощните ти дни,
изтръпнали.
Обезумяла в своето безсилие,
нощта се впила
във всеки миг живот.
Не чакала,
не искала,
задържала
на утрото стремителния ход.
Прогонвала го, ала той настъпвал
на светлината
с лазерния лъч.
Искрял денят —
невинен и безгрижен
в искрящата си лятна
пъстрота,
ударил силно
всички птичи струни,
запял,
задъхан с красота.
Тогава те видял —
усмихната
под серенада
на сватовници-куршуми.
Видял рубините,
окичили снагата,
видял как мак
разцъфнал до косата —
за другоселци —
момините думи.
И заплакал.
Комментарии к книге «Лиляна», Цонка Илиева
Всего 0 комментариев