Ясен Василев
Ясен
„И аз разкъсах пръстена
— о знам!
и мога вече цял да се разкажа.
Аз изнамерих себе си най-сетне!“
Гео Милев
вълните са понесли
времето
и го разбиват
в очите без клепачи
накацали по клоните
слепите очи които растат по Дървото
очите от които змиите утоляват греха
в безкрайна
де — еволюция
де — генерация
д
е
|
л
ю
з
и
я
тялото ми е Дървото
обрасло с гнили
очни ябълки
и змиите пият очите
прогнили проядени от червеи
които дълбаят към отвъд
но засядат в междусвят
където всичко не съществува
Комментарии к книге «Ясен», Ясен Василев
Всего 0 комментариев