«Великолепната пушка»

Шиничи Хоши

Великолепната пушка

След като дълго разпитва и търси на разни места, господин С. най-после успя да открие научноизследователската лаборатория на професор К. Нямаше нищо чудно в това, че го намери толкова трудно, тъй като лабораторията се намираше в една порутена сграда в покрайнините на града.

Господин С. почука на вратата и след малко отвътре се показа мъж на средна възраст, облечен небрежно. Господин С. се поклони.

— Добър ден, бих искал да разговарям с професор К.

— Аз съм. Кажете какво има? — отговори мъжът.

Господин С. се почувствува неловко.

— Моля да ме извините, не знаех, че това сте вие.

— Няма нищо, заповядайте, влезте.

Влязоха вътре. В помещението цареше безпорядък. По масата бяха разпръснати разни чертежи и схеми, а по пода не можеше да се мине от разположените хаотично всевъзможни апаратури и части. Господин С. подхвана разговора.

— Чувал съм, господин професоре, че се занимавате с изобретяване и усъвършенствуване на огнестрелни оръжия.

— Да, така е. Ние използуваме най-новите технически достижения и произвеждаме превъзходни пушки, които са последната дума в тази област.

— Не бихте ли ми показали някоя?

— Разбира се.

Професор К. взе една от пушките.

Дизайнът наистина беше отличен. Около дулото беше намотана някаква жица, навсякъде имаше разни копчета и приспособления, чието предназначение беше неизвестно. Професор К. отвори един от прозорците и каза:

— Сега погледнете как ще улуча гарвана, който лети във въздуха. Тези гарвани кълват зърната от близките ферми и създават неприятности на стопаните.

Професорът се прицели през прозореца и натисна спусъка. Улучи точно и гарванът падна на земята. Господин С. възкликна от възторг:

— Боже мой, какъв прекрасен стрелец сте!