Константин Величков
Към македонците
Поклон, о пряпорец свещен на свободата,
поздрав, о синове на майката земля,
които гордо тъй, с пушка и меч в ръката
— как верни бихте ней във нейните тегла —
на нейния призив с възторг се днес кълнете,
че до последний вий ще всички да измрете,
и тръгвате на бой при общий буен вик:
„Или свободни с ней във нейните обятья,
ил мъртви до един във век за свойте братя,
да няма веч тя син, те брат роб-мъченик!“
Посегнаха без страх над таз надежда мила,
що е крепила нас всред нашите тегла!
Но нек в опитване на свойта мощ и сила
решават и крещят могущите в света!
О, слава вам, борци! От всите тез решенья
— смес отвратителни от мрачни промишленья —
пред ваший мощен вик на бой за свобода
на техний ужас едничкий грозни спомен
остая на светът — от труд така огромен —
за стойност, следствие и диря, и следа!
Народите спяха, когато се кроежът
ужасний сътвори и съд жесток над вас
изтече се без жал!… На пушките гърмежът
как в ден на страшен съд пробужда ги в ужас!
Пред ваший пряпорец, пред ваште сабли голи,
пред викът: „смърт ил край на нашите неволи“…
Комментарии к книге «Към македонците», Константин Величков
Всего 0 комментариев