Иван Вазов
Ода на 11-ий майя
Природата е красна, усмихната и млада,
небето се синее и майя месец влада,
о, хубав е светът!
Поля се разцъфтели, гори се разшумили,
зефири хладни веят, цветя и ружи мили
миришат и цъфтът.
Кристалните потоци шумят си из долини
и птички чуруликат, и славеи в градини
си пеят с милен глас.
Невидим ангел фърка и пръска обаянье,
навред е лепо, чудно и пълно със сиянье
и драго окол нас.
Но кой е тоз вик днеска еклив, могущ и ясен,
въздуха кой оглаша вьв тоя час прекрасен
и пълен с тържество?
Та кой го днес издава със толко гръм и слава
из крайща най-далечни, та с него се сглашава
и цяло естество?
От цветните брежища, Вълтава де се лее,
през белий, тихий Дунав, кой волни се люлее
тъжовен и велик;
през върхове балкански, орелът де царува,
до Бяло море даже, що гордо се бунтува,
се носи тоя вик!
Комментарии к книге «Ода на 11-ий майя», Иван Вазов
Всего 0 комментариев