«За сьомга»

Роже Версел

За сьомга

Когато, ровейки в шкафа, той съобщи, че ще хапне набързо каквото има, защото тръгва за сьомга, Лоранс подхвърли:

— Вече трети път за петнайсет дни…

— Броиш ли ги?

Загледана през прозореца в бялото небе, тя сухо отбеляза:

— Ти поне се забавляваш!…

Той захлопна вратата на шкафа и се обърна:

— Пак ли започваш… Като съм тук, устата си не отваряш. Сто пъти ти предложих да излезем заедно; все не искаше…

Тя се върна сред стаята:

— Днес, ако искаш, ще излезем следобед…

Той вдигна рамене, ядосан от глупавата препирня:

— Защото ти казах, че съм намислил друго, нали?

— Да, точно затова…

Нападаше, гледайки го право в очите.

— Искам да зная — продължи тя — дали си способен да жертвуваш за мен поне едно от твоите развлечения.

— И повече дори, знаеш много добре. Поне да имаше някаква причина. Но ти нямаш… освен да ме ядосваш — каза той.

— Имам — упорствуваше тя.

— Каква?

— Да разбера какво ще ми отговориш…

Този отказ го накара дръзко да пристъпи към нея:

— Е, добре! Отговарям ти — не! Това е!

Тя наведе глава:

— Много добре… Вече ми е ясно… Ботушите си ли търсиш? Под бюфета са…