Константин Величков
Паметникът на Левски в София
Коя ръка е там хвърлила
тез камъне? Кой тъй без жал
със тая памет свята, мила,
безсрамно се е подиграл?
Коя безбожна, глупа злоба
играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
не разбунтувва л’ тоз срам?
Духът ти няма ли да стане
името ти да защити?
Не ще л’ сърдито да застане
ругателите да смути?
Със паметта ти се присмиват,
униженьята своя дих
нас нея с вятъра разливат
и ти стоиш във гроба тих!
Гневът и гордостта блестяха
до смъртний час в мъжкий ти взор,
ни мъките ти тях стреснаха,
нито смъртта, ни злий затвор.
Защо ти бяха те тогава,
кат днес не могат защити
опозорената ти слава,
която в кал и срам лежи?
Левски! Кажи. Какво станаха,
та търпят мирно тоя срам?
Или и те със теб умряха
и шепа пръст са в гроба там?
Комментарии к книге «Паметникът на Левски в София», Константин Величков
Всего 0 комментариев