Майкъл Крайтън
Въздушна клопка
„… Тези дяволски машини тежат стотина тона и повече, могат да прелетят половината свят, а на всичкото отгоре превозват пътниците при лукс и сигурност, които не познава нито едно друго превозно средство в историята на човечеството. Нима вие ще ни кажете как да си вършим работата? Нима твърдите, че познавате тази работа по-добре от нас? Според мен, момчета, вие просто размътвате главите на хората и нищо повече!“
Чарли Нортън, 78-годишен, живата легенда на авиацията, пред репортери след една авиокатастрофа през 1970 г.
„… Ерата на информацията има и своите иронии. Една от тях се съдържа във факта, че всяко дилетантско мнение може да получи обществено внимание…“
Джон Лоутън, 68-годишен, репортер-ветеран, пред американската Асоциация на журналистите от електронните медии, 1995 г.
ПОНЕДЕЛНИК
НА БОРДА НА ПОЛЕТ ТПА 545
5.18 ЧАСА
Емили Дженсън въздъхна с облекчение. Дългият полет беше към края си. Лъчите на утринното слънце нахлуваха през илюминаторите. Настанена удобно в скута ѝ малката Сара се намръщи от необичайно силната светлина, шумно изсмука остатъка от шишето си и го блъсна настрана с миниатюрните си ръчички.
— Хубаво беше, нали? — усмихна се Емили. — Добре, а сега хоп нагоре!…
Качи пеленачето на рамото си и започна да го потупва по гърба. То звучно се уригна, телцето му се отпусна.
Комментарии к книге «Въздушна клопка», Майкъл Крайтън
Всего 0 комментариев