«Няма да ти се размине»

Джеймс Хадли Чейс

Няма да ти се размине

ПЪРВА ГЛАВА

I

В момента, в който влезе в стаята, тя разбра, че нещо не беше наред.

— Здравей, малката! — каза той с глух, безизразен глас и без да я погледне, свали шапката и палтото си, захвърли ги върху канапето, отиде до камината и седна.

Лицето му беше сурово и бледо, а мрачното изражение на очите го правеше неузнаваем.

През шестте месеца, откакто ходеха заедно, тя никога не беше го виждала в подобно състояние и можеше само да се досеща за причината — той се канеше да я разкара.

От няколко седмици тя се чудеше колко ли дълго щеше да продължи всичко. Не че той беше показал някакви признаци на нарастваща преситеност от нея, но беше деветият мъж в нейния живот и трябваше рано или късно да се очаква „изпаряването му“.