Надя Кехлибарева
Цветни стъкълца
Най-прекрасният път
Къде ли водят пътищата чудни,
когато си едва на пет години? —
До някоя ливада с пеперуди?
До някоя черешова градина?
До някоя лоза със златен грозд?
До някоя чешма с корито синьо?
До песента на някой дрозд?
Вървят, звънят
от топъл детски смях,
земята правят шарена, голяма.
А най-прекрасният от тях
ни връща час по час при мама.
(обратно)
На припек
Минзухари, минзухари,
минзухарено море…
Кой ще смогне, кой ще свари
всичките да обере?
(обратно)
Отблясък
На стената слънчевото зайче
кацна с две разперени ушички,
та детето в стихналата стая
да не е самичко.
(обратно)
Комментарии к книге «Цветни стъкълца», Надя Кехлибарева
Всего 0 комментариев