Ръдиард Киплинг
Балада за Изтока и Запада
О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно
ще бъде така,
дордето за Съд над Небе и Земя Бог не
простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,
Род, Баща —
Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже
накрай света.
Камал открито нарушил граничния закон
и на Полковника отнел любимия му кон.
Кобилата откраднал той — по пладне — невредим
И я пришпорил, и в степта изчезнал като дим.
И на Полковника синът отряда си събрал:
„Не знае ли поне един следите на Камал?“
И заговорил Мохамед — синът на Абдула:
„По-лесно е да проследиш предутринна мъгла —
по изгрев е в Бонаир, по залез — в Абазай,
минава и край Форт Букло — през родния си край.
Препускаш ли като стрела — ако рече Аллах —
преди Каньона на Джагай ще зърнеш облак прах.
Но да го гониш из Джагай — и да не си посмял,
че този глух каньон гъмжи от хора на Камал.
Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек…
Прещраква покрай теб затвор, а нийде жив човек!“
Синът избрал един жребец — не кон, а сив злодей —
Комментарии к книге «Балада за Изтока и Запада», Редьярд Джозеф Киплинг
Всего 0 комментариев