«Истинската история на Маджо»

ПРОЛОГ

Ноември 2006 г.

Мотаех се у нас, когато Иван Йорданов от отдел „Престъпления към личността“ в СДВР ми се обади задъхан:

— Кажи откъде да мина да те взема? Много е важно!

— Пак от същото място.

— Тогава тръгвам натам. Ти кога ще дойдеш?

— И аз тръгвам — затворих му аз. Пристигнах пръв пред зала „Универсиада“.

Видях как Иван паркира бялата „Нива“ с тъмни стъкла и се запъти към входа на сладкарницата. Подсвирнах му леко. Той се обърна рязко, завих зад блока и го изчаках. Беше запъхтян и пренапрегнат и едва успя да изрече:

— Снощи е пристигнал. Тука е… Сутринта видях в компютъра информацията, че е преминал границата.

— Кой?

— Младен, как кой! Значи утре със сигурност ще се яви на делото.

— Ти сигурен ли си, че наистина е пристигнал?

— Да бе, ако трябва да идем в управлението, ще ти покажа в компютъра. Шефът ни чака там, а и прокурорът е готов. Само кажи и действаме!

— Знаеш, че съм обещал и ще действаме. Не ме е страх. Искам само да се уверя, че не ме въртите.

— Добре, какво да направя? — разпери ръце Иван.

— Обади се на Ивайло Спиридонов. Искам да го чуя лично от неговите уста. Иван веднага го набра:

— Шефе, Жоро иска да те пита нещо — подаде ми телефона си.

— Кво бе, Жоро — попита изнервен. — Нали действаме?

— Да, само че искам да го чуя от теб, дали човекът наистина е тук.

— Е, как да не е… Ако искаш, Иван ще те вкара в Управлението и ще ти покаже в нашия компютър.

— Не е нужно! Вие може да вкарате всякаква информация. Искам само думата ти.